Евтино парно от вулкан? Исландия ще пробва
Разработват и датчици, които да се употребяват при процеса и да подобрят предвижданията за изригвания
Това може да наподобява като начало на апокалиптичен филм, само че истината е, че Исландия може да влезе в историята на науката като първата страна в света, която има планове да сондира до магмения контейнер на вулкан.
Страната е известна с многочислените си дейни вулкани, които провокират паники със своите изригвания освен измежду локалните поданици, само че и в цяла Европа. Така се случи през лятото на 2010 година, когато събуждането на Ейяфятлайокутъл сковава за седмици европейския въздушен трафик. Миналата година друго огнено гърло на полуостров Рейкянес се отвори и докара до евакуирането на град, откакто дни наред имаше нараснала земетръсна интензивност. Най-новият епизод е отпреди седмица, когато същият вулкан още веднъж изпусна лава на едвам 500 м от град Гриндавик и жителите му още веднъж бяха принудени да го изоставен измежду нощ. Наложи се президентът на страната Гудни Йохансон да направи изказване, в което да успокои, че няма заплаха за живота на жителите, а полетите до и от най-близкото летище не са наранени.
От това вулканично благосъстояние, което от време на време провокира паники, обаче може да има и изгода, уверени са учените. През 2026 година се чака да стартира реализацията на план “Крафла магма тестбед ”, при който ще бъде построен сондаж до магмения контейнер на едноименния вулкан Крафла, ситуиран в североизточната част на страната. Резервоарът, който се намира на сред една и две благи под земната повърхнина, ще се трансформира в източник на неизчерпаема геотермална сила, с цел да зарежда исландските домове и публични здания. Крафла, който е един от най-активните вулкани в света, е изригвал 9 пъти сред 1975 и 1984 година Независимо от голямата температура на магмата - над 1300 градуса по Целзий – специалистите са уверени, че процесът ще е безвреден и няма по какъв начин да провокира други изригвания на вулкани в Исландия. “Това ще е първото странствуване до центъра на Земята ”, споделя мениджърът на плана Бьорн Тор Гудмундсон.
Обичайните геотермални системи са одобрена технология, при която дупките се дълбаят в горещи региони под земната повърхнина. Скалите подземен загряват водата, която се изпарява. Парата излиза, пречиства се и се употребява за задвижване на турбини, които задействат електрически генератори. Може да има естествена “подпочвена вода ” в горещите скали или може операторите на централите да би трябвало да пробият повече дупки и да изпомпват вода.
Исландия към този момент употребява геотермална сила – топлота, която се генерира в Земята – за задвижване на своите турбини и генериране на електричество. Исландските геотермални електроцентрали пробиват кладенци на повече от миля дълбочина, с цел да извлекат гореща водна пара, която се разделя на течна вода и пара в по този начин наречените сепаратори. След това парата минава през турбини, които се въртят, с цел да създават електричество, само че това улавя единствено част от наличната сила. Освен това геотермалната сила е със относително по-ниски градуси от тази в централите на изкопаеми горива – към 250 градуса по Целзий против 450 градуса.
“Това е много неефективно при тези ниски температури, тъй че има интерес да се опитаме да разработим супер гореща геотермална сила ”, разкрива Джон Айхелбергер, вулканолог от университета на Аляска “Феърбанкс ” пред “Ню Сайънтист ”.
Използването на неведнъж по-високите температури от магмената камера може да докара до доста по-мощно енергийно произвеждане.
“На процедура можем да пробием един бунар вместо 10, с цел да реализираме същата мощ ”, причислява се Гудмундсон.
Всъщност от края на 70-те години на предишния век покрай вулкана работи геотермална централа, ръководена от най-голямата електрическа компания в Исландия. На мястото има 33 сонди, които черпят геотермална сила, само че нито една не доближава дълбочината на магмения контейнер.
Това може да наподобява като начало на апокалиптичен филм, само че истината е, че Исландия може да влезе в историята на науката като първата страна в света, която има планове да сондира до магмения контейнер на вулкан.
Страната е известна с многочислените си дейни вулкани, които провокират паники със своите изригвания освен измежду локалните поданици, само че и в цяла Европа. Така се случи през лятото на 2010 година, когато събуждането на Ейяфятлайокутъл сковава за седмици европейския въздушен трафик. Миналата година друго огнено гърло на полуостров Рейкянес се отвори и докара до евакуирането на град, откакто дни наред имаше нараснала земетръсна интензивност. Най-новият епизод е отпреди седмица, когато същият вулкан още веднъж изпусна лава на едвам 500 м от град Гриндавик и жителите му още веднъж бяха принудени да го изоставен измежду нощ. Наложи се президентът на страната Гудни Йохансон да направи изказване, в което да успокои, че няма заплаха за живота на жителите, а полетите до и от най-близкото летище не са наранени.
От това вулканично благосъстояние, което от време на време провокира паники, обаче може да има и изгода, уверени са учените. През 2026 година се чака да стартира реализацията на план “Крафла магма тестбед ”, при който ще бъде построен сондаж до магмения контейнер на едноименния вулкан Крафла, ситуиран в североизточната част на страната. Резервоарът, който се намира на сред една и две благи под земната повърхнина, ще се трансформира в източник на неизчерпаема геотермална сила, с цел да зарежда исландските домове и публични здания. Крафла, който е един от най-активните вулкани в света, е изригвал 9 пъти сред 1975 и 1984 година Независимо от голямата температура на магмата - над 1300 градуса по Целзий – специалистите са уверени, че процесът ще е безвреден и няма по какъв начин да провокира други изригвания на вулкани в Исландия. “Това ще е първото странствуване до центъра на Земята ”, споделя мениджърът на плана Бьорн Тор Гудмундсон.
Обичайните геотермални системи са одобрена технология, при която дупките се дълбаят в горещи региони под земната повърхнина. Скалите подземен загряват водата, която се изпарява. Парата излиза, пречиства се и се употребява за задвижване на турбини, които задействат електрически генератори. Може да има естествена “подпочвена вода ” в горещите скали или може операторите на централите да би трябвало да пробият повече дупки и да изпомпват вода.
Исландия към този момент употребява геотермална сила – топлота, която се генерира в Земята – за задвижване на своите турбини и генериране на електричество. Исландските геотермални електроцентрали пробиват кладенци на повече от миля дълбочина, с цел да извлекат гореща водна пара, която се разделя на течна вода и пара в по този начин наречените сепаратори. След това парата минава през турбини, които се въртят, с цел да създават електричество, само че това улавя единствено част от наличната сила. Освен това геотермалната сила е със относително по-ниски градуси от тази в централите на изкопаеми горива – към 250 градуса по Целзий против 450 градуса.
“Това е много неефективно при тези ниски температури, тъй че има интерес да се опитаме да разработим супер гореща геотермална сила ”, разкрива Джон Айхелбергер, вулканолог от университета на Аляска “Феърбанкс ” пред “Ню Сайънтист ”.
Използването на неведнъж по-високите температури от магмената камера може да докара до доста по-мощно енергийно произвеждане.
“На процедура можем да пробием един бунар вместо 10, с цел да реализираме същата мощ ”, причислява се Гудмундсон.
Всъщност от края на 70-те години на предишния век покрай вулкана работи геотермална централа, ръководена от най-голямата електрическа компания в Исландия. На мястото има 33 сонди, които черпят геотермална сила, само че нито една не доближава дълбочината на магмения контейнер.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ